САМОХИПНОТИЗЍРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Книж. Хипнотизирам се сам. Заедно с такива мисли и тревогата на Каржинова намаляваше. Той слушаше собствените си думи и се самохипнотизираше чрез тях; той дохождаше в онова страшно, безволно настроение на чувствата, в което човек се вдетинява и не може да не вярва онова, което му е необходимо да вярва. Ив. Вазов, Събр. съч. VIII, 1976, 40. Ерик започна да върти лъжицата си на масата, сякаш опитваше да се самохипнотизира. Ю. Чернева, ЧБС (превод), 200.


Източник: Речник на българския език (онлайн)